Слово
на проф. Георги Фотев на церемонията по удостояване на Майк Федърстоун за доктор хонорис кауза на Нов български университет.
Уважаеми г-н Ректор, уважаеми професор Федърстоун,
драги приятелю Майк,
драги колеги и гости
За мен е чест и удоволствие да произнеса на тази тържествена церемония кратко слово за приноса към социологията, антропологията и науките за културата на един от изтъкнатите представители на постмодерната социология Майк Федърстоун.
Няколко големи теми занимават Майк Федърстоун в неговия творчески път. Във всяка от тях той има приноси с непреходно значение. Някои от темите изглежда не са вече на мода и моето впечатление е, че дори професор Федъстоун ги смята за оставащи в миналото, с което аз не съм съгласен. Изглежда, че постмодерното, постмодернизма и пост-модерната социология са вече минало. Темата за консумативната култура е изместена от фокуса на вниманието. Третата тема, занимаваща Майк Федърстоун, социология на човешкото тялото изглежда не е вече чак толкова любопитна, както беше в близкото минало. Съвсем не стоят по такъв начин нещата по въпросите за глобализацията. Напротив, те са все по-остри, болезнени и плашещи.
Големите и сериозни имена на пост-модерната социология и пост-модерната мисъл изобщо, между които е Майк Федърстоун, хвърлиха светлина върху постмодерната епоха, която не може да се опише и разбере в термините на модерната епоха. Спорният титул постмодерен съвсем не е недоразумение или признак на интелектуална безпомощност. Проблемите, които е поставила и поставя пост-модерната социология, мисля си, стават все по-остро актуални: остра е необходимостта от смяна на начина на мислене; настъпила е фундаментална криза на ценностите; налага се преоценка на всички ценности, а глобализацията се преживяват като излизане на процесите извън контрол. Това имам предвид като казвам, е постмодерната социология не е останала в миналото.
Глобализацията е безпрецедентен в историята на човечеството процес и тъкмо пост-модерното мислене схваща по адекватен начин смисъла и съдържанието на радикално новата ситуация. Глобализацията не се ръководи от определени ценности и цели, което е без прецедент в историята на човечеството. Като виден представител тъкмо на пост-модерната социология Федърстоун има изключителни предимства при изследване на глобализацията. Постмодерното мислене преобърна понятията за време-пространствената определеност на жизнения свят, в който се намираме, изведе на преден план различието, което е не се подвежда под тъждество и т.н.
Книгата на проф. Федърстоун, посветена на консумативната култура, която току-що е публикувана от издателството на НБУ в превъзходен превод на български език, се нарежда сред класиката по темата. Още с прехода от сурово към печено и варено месо в архаичните общества възниква феномена консумативна култура. Развитието и обогатяването на консумативната култура е важна ос в историята на човешката цивилизация, но тя сравнително късно се тематизира и проблематизира от научна гледна точка. Когато късно модерното общество се откроява като консумативно общество, консумативната култура се превръща във фокус на внимание на социологията и други науки.
Широко е разпространена повърхностна представа за консумативното общество. В действително консумативното общество е епохален поврат от обществената форма в което консумирането следва производството към общество, в което консумацията, респективно желанията, определя производството на материални и не само на материални блага. В този нов и преобърнат свят консумативната култура придобива прадигмален статус. Спирам дотук. Въпросната обществена трансформация се осъществява в най-развитите общества на свободния свят. В същото това време в Съветската империя, в която се намира България, така нар. социалистически общества са икономики на дефицита, както сполучливо ги дефинира Янош Корнай. Мухлясали мозъци още не могат да разберат, че комунистическият експеримент е с цената на епохално изоставане, което след имплозията на тоталитарно-комунистическата система трябва да наваксваме. Казвам, че книгата на Федърстоун има възродена актуалност в страните от бившата съветска империя. В този момент той научава от мен, мисля си, нещо ново за себе си. Между другото, ще си позволя едно несъгласие със западните колеги, които се занимават с консумативното общество и по сходни проблеми, че в някои случаи са в плен на линейното обществено и културно развитие и в критицизма си сякаш забравят, че то е винаги нелинейно, но това е друга тема.
Социологията е пренебрегвала твърде дълго съвсем не второстепенния въпрос за човешкото тяло. Марксизмът е един от многото примери. Дори социалната и културната антропология не са съумявали дълго време да открият продуктивните перспективи и подходи. Нещата с философската антропология стоят много по-добре, но отношенията между философията и позитивните науки са специален проблем. Федърстоун е автор на брилянтни текстове по въпросите на тялото и той има неоспорими заслуги за познавателното и социално институционализиране на социологията на тялото, която не е глуха за гласовете на другите науки за обществото и човека и това, което казва философската антропология.
През последните години Майк Федърстоун разработва темата за стареенето, която е изключително значима и интересна. Той ще говори на тази тема след минути.
Името на Майк Федърстоун се свързва у нас и по света със знаменитите списания, чийто създател и неизменен майстор е той Theory, Culture & Society и The Body. Тези списания/поредици са огромно научно дело. Опитайте се да си представите каква интелектуална енергия, всячески усилия, организационен талант, въображение и научен вкус, ерудиция и т.н. стоят в основата на този дар за всички нас по света. Професор Федърстоун направи неотдавна голям жест на прекрасната библиотека НБУ като подари пълното течение на тези безценни списания. Поколенията студенти, докторанти и млади преподаватели, целия академичен състав на НБУ и не само нашият университет ще бъдат завинаги признателни на своя доктор хонорис кауза.
май 2017
